На 10.10.2023 г., в брой 85 на Държавен вестник беше обнародван Закон за изменение и допълнение („ЗИД“) на Кодекса на труда („КТ“), в който се съдържат дълго чаканите изменения, касаещи премахването на хартиената трудова книжка. Още преди официалното си публикуване тези текстове предизвикаха широк обществен отзвук, доколкото всеобщото разбиране за трудовата книжка беше, че същата е отживелица и функциите й са по-скоро свързани със създаването на допълнителна административна тежест за работодателите.
Безспорно, замяната на хартиената трудова книжка с електронен трудов запис бележи голям напредък към дигитализацията на трудовите правоотношения. Предвижда се относително дълъг преходен период, който ще даде възможност както на компетентните държавни органи, така и на работодателите, да се подготвят за прилагането на промените. Съгласно обнародвания ЗИД на КТ, същите следва да се прилагат считано от 01.06.2025 г.
В тази връзка, обръщаме внимание, че в срок до 01.06.2026 г. работодателите следва да оформят трудовите книжки по надлежен ред и да ги върнат на служителите. Ако трудовата книжка е загубена или унищожена, има възможност за преиздаването й от съответната дирекция на „Инспекция по труда“ въз основа на писмено заявление-декларация от работника или служителя.
Независимо от горното, до влизане в сила на промените хартиената трудова книжка все още ще се зачита за официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. А след този срок същата функция ще има електронният трудов запис.
Наред с гореописаните промени, коментираният ЗИД на КТ предвижда още една стъпка към дигитализацията на трудовите правоотношения, изразяваща се във въвеждането на т.нар. регистър на заетостта („Регистърът“) към Националната агенция по приходите („НАП“), който ще съдържа информация относно електронните трудови записи на всички работници или служители.
Въвеждането на Регистъра ще даде отражение върху задълженията на работодателите, поради следните причини:
- Вместо уведомлението по чл. 62 от КТ при сключване, изменение и прекратяване на трудови договори, което към момента се подава към НАП, работодателите ще са задължени да извършват вписвания за същите обстоятелства в Регистъра. Не се предвижда промяна в сроковете за целта. При сключване и изменение на трудовите договори, вписването следва да бъде извършено в 3-дневен срок, а при прекратяване – в 7-дневен срок.
Предвижда се да бъде създадена изрична уредба относно реда за вписване чрез наредба на Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика, която предстои да бъде изготвена.
- Аналогично на досегашното изискване за представяне на работника или служителя на копие от уведомлението по чл. 62 от КТ, преди започване на работа, след въвеждането на Регистъра, работодателят ще има задължение да представи на работника или служителя копие от вписването.
- Предвижда се отговорност за работодателя и виновните длъжностни лица в случай на невписване на прекратяване на трудовото правоотношение в Регистъра. Нейният размер ще се равнява на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя от датата на прекратяване до вписването.
- В случаите на установяване на трудов стаж със съдебно решение, както и на признаване на уволнението за незаконно от компетентния съд, работодателят следва да впише тези обстоятелства в електронния трудов запис на работника или служителя, а при отказ, вписването ще се извършва от Инспекцията по труда.
Достъпът до Регистъра може да се осъществява по електронен път, след идентификация на лицата по реда на Закона за електронното управление, която включва идентификация чрез квалифициран електронен подпис, или в съответните териториални дирекции на НАП.
Правото на достъп до електронните трудови записи, съдържащи се в Регистъра се предоставя на следните лица:
- Работниците или служителите (лично), като следва да се обърне внимание, че освен до Регистъра те следва да имат достъп и до историята на поисканите достъпи до личното им досие, с изключение тези от органите на досъдебното производство и на Държавна агенция „Национална сигурност“;
- Родителите / настойниците или попечителите на работници или служители до 18-годишна възраст;
- Работодателите, като техният достъп се предвижда да бъде ограничен до електронните трудови записи на наетите при тях работници или служители. В допълнение, работодателите няма да имат право на достъп до информацията относно трудовите възнаграждения и обезщетения (с изключение на обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ), въведена от предходни работодатели;
Обсъжданият ЗИД на КТ съдържа изрично изброяване на данните, които подлежат на вписване в електронния трудов запис към Регистъра. Освен данните за идентификация на страните и тези относно съществените елементи на трудовото правоотношение като размера на трудовото възнаграждение, продължителността на работното време, уговорения размер на платения годишен отпуск и др., прави впечатление, че е предвидено на вписване да подлежат също запорни съобщения по реда на Гражданския процесуален кодекс, както и дните използван платен годишен отпуск, полагащ се за годината на прекратяване.
Без съмнение, очакваните промени са напълно необходими както за администрирането на трудовите правоотношения от държавните органи, така и за гражданите и бизнеса. Същите следва да се оценят като позитивна стъпка към дигитализацията на отношенията между работодателите и работниците или служителите. Макар ЗИД да дава основната правна рамка на регулирането на тези промени, с предвидените подзаконови актове се очаква да се даде още по-голяма яснота относно прилагането им.
Настоящият коментар има единствено информативен характер и не представлява правен съвет или консултация.
За повече информация можете да се обърнете към:
Милеслава Богданова, Старши адвокат
mileslava.bogdanova@kdp-law.com
Боряна Джупанова, Адвокат
boryana.dzhupanova@kdp-law.com
