Какво е Whistleblower и има ли той почва у нас?
Лицата, които работят за дадена организация, често първи научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в контекста на свързаните с тяхната работа дейности. Предоставянето на информация от тях съответно е изключително ценно, за да бъде своевременно защитен общественият интерес, особено когато се отнася до данни за нарушения на правото на Европейския съюз. В практиката обаче често пъти такива лица взимат решение да не сигнализират за своите опасения или подозрения под страх от ответни действия или репресии. Ето защо е необходимо въвеждането на миннимални стандарти, които да гарантират ефективната защита на лицата, сигнализиращи за нарушения.
С тези водещи съображения, в края на 2019 г. европейският законодател прие Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата“). Предоставеният с Директивата гратисен двугодишен срок за нейното въвеждане в законодателството на държавите-членки изтича на 17 декември 2021 г. В България вече е ясно, че този срок няма да бъде спазен, доколкото Директивата изисква имплементиране по законодателен път. Това от своя страна обаче не изключва възникващите задължения за частния сектор относно спазване на изискванията, заложени в Директивата, а и закон в този смисъл рано или късно ще има, като в общи линии, въпреки липсата на публикуван проект, можем да предположим съдържанието му.
Кои организации трябва да изпълнят изискванията на Директивата?
Нарушения на правото на Европейския съюз могат да се случат във всеки сектор, на всякакво ниво. Въведени въз основа на това разбиране, изискванията на Директивата ще намерят приложението си, както към публични, така и към частни организации, независимо в каква сфера оперират.
Освободени от задълженията по Директивата се оказват на първо време работодателите с по-малко от 250 служители. До края на 2023 г. обаче нейните изискванията ще се разпространят върху все повече организации, като крайната цел е всички предприятия с 50 и повече служители да попаднат под регулацията на мерките на защита на лицата, подаващи сигнали.
Възможно е в България да се пропусне двугодишния преходен период и изначално работодателите с над 50 служители да попаднат под новите изисквания. Съмнения в тази посока поражда публично достъпната към момента информация от предложения по-рано тази година за обществено обсъждане Консултационен документ по Закона за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения („Консултационният документ“). Затова независимо от броя на служителите, запознаването с потенциалните задължения в тази посока има смисъл.
Какъв нов ресурс ще изиска от бизнеса въвеждането на Директивата?
В основата на разследването на сигнали за нарушения на правото на Съюза е своевременното им получаване. Съответно водещото ново задължение, което Директивата въвежда, е това за създаването на канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали за нарушения и за предприемане на адекватни последващи действия.
За бизнеси, опериращи в сектори, като например – предоставяне на финансови услуги, задължението да създадат среда за докладване на нарушения не е ново. Директивата няма да ангажира нов, съществено различен, ресурс и при множеството международни корпорации, които вече са въвели по собствена инциатива вътрешни канали за сигурно и защитено подаване на сигнали за нарушения от различно естество (т. нар. горещи линии).
За онези организации, при които такива канали и процедури все още не са въведени, предизвикателството в идните месеци ще бъде осезаемо. На първо място, без съменние ще възникнат въпросите, свързани с правилното организиране на процеса от правна гледна точка – как да се събира и обработва информацията, особено в светлината на съображения за защита на личните данни, неприкосновеност на личната сфера на засегнатите лица, но и гарантиране правото на закрила. Въпросът допълнително се усложнява в контекста на Консултационния документ за законодателното имплементиране на Директивата у нас. В него се предвижда да не се регистрират и разглеждат анонимни сигнали, което неизбежно ще наложи въвеждане на високо ниво на поверителност при обработването на събраната чрез канала за докладване информация, включително – самоличността на сигнализиращото лице.
Консултационният документ съответно посочва, че разкриването на самоличността на сигнализиращото лице или друга информация, която може да го идентифицира, е допустимо едва след съгласието на подалия сигнала или предварителното му уведомяване. В определени случаи обаче Директивата допуска да не се уведомява лицето (например ако това би застрашило текущо разследване или съдебно производство), което само затвърждава особено високото ниво на грижа, което следва да се полага спрямо събраната информация и опазването на поверителността ѝ.
На следващо място, въвеждането на канал за докладване на нарушения поставя и изцяло практически въпроси относно изграждането на съответната техническа инфраструктура. Така дори в организации, където вече съществуват вътрешни системи за докладване на нарушения, може да се породи необходимост от тяхната техническа промяна, включително с оглед ограничаване на кръга лица с достъп до събираната информация.
Така създаването и поддържането на процедури и канал за докладване на нарушения се оказва дейност, която разумно и успешно може да бъде възложена за осъществяване от външен доставчик – в т.ч. адвокати – с оглед качеството им на лица, обвързани от професионално задължение за поверителност, но и доколкото разполагат с необходимите специализирани знания и умения за своевременно и адекватно обработване на сигналите.
Какво реално ще промени имплементирането на Директивата?
С приемането на български Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения страната ни, макар и със закъснение, ще изпълни задължението си за транспониране на Директивата. Организации в публичния и частния сектор ще трябва да създадат своите вътрешни канали за докладване на нарушения във формално изпълнение на законовите изисквания. Тези процеси обаче няма да са краят в процеса на постигане на съответствие, а ще поставят едва началото на нови въпроси, а може би и тендеции.
Въвеждането на ефективни мерки за защитата на лицата, сигнализиращи нередовности, ще постави на другата страна на монетата въпроса за възможна злоупотреба или недобросъвестност от страна на подаващия сигнала. Например – ако имаме просто сърдит бивш служител, който търси отмъщение срещу работодателя си; или настоящ такъв с посредствено представяне, който желае да се подсигури срещу евентуално уволнение или дисциплинарно наказание, като подаде уличаваща информация към работодателя си; или пък недоволен бизнес-партньор, който използва по недобросъвестен начин правото си също да подава сигнал за уж извършени нарушения…
Примерите за възможна злоупотреба със специалната закрила, която Директивата предвижда за лицата, сигнализиращи за нарушения, могат да бъдат безброй. Като мярка за справянето с тях се предвижда въвеждането на санкции спрямо лицата, които съзнателно подават сигнал или оповестяват публично невярна информация. Но как можем под общ знак да кажем кое е „съзнателно“ и кога подаващият сигнала е бил наясно с неистинността на информацията, без да откажем добросъвестно сигнализиращите да разкрият информация, за която вярват, че е достоверна, но е основана не на факти и доказателства, а на допускания и съмнения?
Тези и още много въпроси поставя Директивата пред лицата и организациите, които предстои да я прилагат. В началото, част от тези въпроси ще намерят своите отговори в закона, с който предстои да бъде транспонирана. Огромната част от питанията обаче ще останат в тежест за отговор на задължените да спазват изискванията публични и частни организации, които ще трябва ежедневно да получават и обработват сигнали чрез каналите си за докладване на нарушения, да гарантират защитата на добросъвестните податели и да се справят с опитите за злоупотреби, когато има такива.
За повече информация можете да се обърнете към:
адв. Иля Комаревски, Съдружник
ilya.komarevski@kdp-law.com
адв. Милеслава Богданова-Мишева, Старши правен консултант
mileslava.bogdanova@kdp-law.com
