България въвежда режим за предварително разрешаване (скрининг) на преки чуждестранни инвестиции

От кога са приложими правилата за скрининг на преки чуждестранни инвестиции?

На 08.03.2024г. бяха обнародвани в Държавен вестник промени в Закона за насърчаване на инвестициите („ЗНИ“), с които в България се въвеждат критерии за преки чуждестранни инвестиции, които ще подлежат предварително разрешаване. Скринингът все още няма да се прилага на практика обаче, докато Министерският съвет не приеме Правилник за работа на МСС и докато не измени Правилника за прилагане на ЗНИ, така че да се определят и правилата, по които ще се подават уведомленията за предстоящи инвестиции и ще се извършва преценка за тяхното одобрение. Законът изисква тези правилници да се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила, т.е. не по-късно от 12.09.2024г. Инвестициите, които са започнали да се реализират преди приемането на правилниците, не подлежат на скрининг.

Защо се въвеждат правилата за скрининг на преки чуждестранни инвестиции?

Скринингът на преки чуждестранни инвестиции се извършва с цел защита на националната сигурност и обществения ред и се прилага отдавна в повечето държави-членки на ЕС. Структурира се по общи правила, зададени с Регламент (ЕС) 2019/452, но държавите-членки имат възможност да разширяват обхвата на подлежащите на скрининг инвестиции на национално ниво. България се е възползвала от тази възможност и ще прилага режима както при пряко, така и при непряко участие на чуждестранен инвеститор и при по-широка дефиниция за „пряка чуждестранна инвестиция“, която включва не само придобиване на участие, контрол или започване на стопанска дейност, но и разширяването на съществуваща инвестиция. Нещо повече, инвестициите от лица от определени държави или в някои стопански дейности ще подлежат на предварително разрешаване независимо от изпълнението на общите критерии за размер и индустрия, в която попадат, а Междуведомствения съвет за скрининг, ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“ имат право да предлагат и други инвестиции за скрининг.

 Режимите за скрининг на чуждестранни инвестиции в други държави-членки претърпяват промени с времето, за да преодолеят някои недостатъци, така че след прилагането му на практика българските институции ще имат възможност да предложат промени. В бъдеще промени в режимите за скрининг в ЕС се очакват и защото в началото на тази година Европейската комисия предложи проект за нов Регламент, който да замести Регламент (ЕС) 2019/452 и да хармонизира допълнително правилата в ЕС.

Какво е пряка чуждестранна инвестиция?

Пряка чуждестранна инвестиция е инвестицията от всякакъв вид, доколкото има за цел установяването или поддържането трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприятието, на което се предоставя капиталът, за да извършва стопанска дейност в България, включително инвестиция, която дава възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружеството, извършващо стопанска дейност.

Пряка чуждестранна инвестиция е и разширяването на съществуваща инвестиция, включително разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификацията на производството на предприятие с продукти, които не са били произведени преди това, както и създаването на ново място за извършване на дейността или увеличаването на капитала на обекта на инвестицията под условие, че акциите бъдат придобити от чуждестранния инвеститор.

Не е пряка чуждестранна инвестиция портфейлната (пасивна) инвестиция, т.е. изцяло финансовата инвестиция, която няма за цел да влияе върху управлението и контрола на предприятието.

Кои преки чуждестранни инвестиции ще са обект на скрининг съгласно общите правила?

Обект на скрининг са преките чуждестранни инвестиции, които отговарят на следните кумулативни критерии:

1. Ще се извършат от лице извън Европейския съюз (ЕС) или държавите с нисък риск за целите на прилагане на механизма на скрининг, т.е. лице:

• което не е гражданин на държава-членка на ЕС или държава с нисък риск; или
• чието седалище не се намира в държава-членка на ЕС или държава с нисък риск; или
• дори и ако седалището му се намира в държава-членка на ЕС или държава с нисък риск, (i) то се контролира пряко или косвено от физически лица, които не са граждани на ЕС/ държава с нисък риск, юридически лица или други правни образувания, които са със седалище извън ЕС/ държава с нисък риск; или (ii) конкретната инвестиция се контролира пряко или непряко (вкл. по силата на договор или вътрешни правила) от физически лица, които не са граждани на ЕС/ държава с нисък риск, юридически лица или други правни образувания, които са със седалище извън ЕС/ държава с нисък риск.

В закона са определени следните държави с нисък риск за целите на механизма за скрининг: САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея, ОАЕ и Саудитска Арабия. Не е ясно по какви критерии са определени тези държави и защо липсват някои държави, които генерират голям обем от инвестиции в България като Швейцария и Лихтенщайн. Списъкът с държави с нисък риск може да бъде разширен от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, но критериите за преценка на предложенията не са заложени в закона, което създава предпоставка за по-силно политическо влияние върху решенията за включване на нови държави с нисък риск.

2. Имат за предмет областите на дейност, посочени в чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/452, които включват (но не се ограничават до):

• критична инфраструктура (физическа или виртуална), вкл. свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;
• критични технологии и изделия с двойна употреба съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета, включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;
• доставка на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;
• достъп до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация; или
• свободата и плурализма на медиите.

3. Изпълняват критериите за размер на инвестицията:

• чрез осъществяването на инвестицията се придобива собственост върху най-малко 10% от капитала на предприятие, което оперира в страната, или стойността на инвестицията надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност; или
• чрез осъществяването на инвестицията се придобива собственост върху най-малко 10 % от капитала на предприятие, което оперира в страната и извършва високотехнологични дейности;
• осъществява се нова инвестиция, която надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност. Нова инвестиция е първоначална инвестиция в материални и нематериални активи, свързани със започването на дейността на ново предприятие, разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, разнообразяване на производството на предприятие чрез продукти, които преди това не са били произведени, или съществена промяна в общия производствен процес на съществуващо предприятие.

Кои преки чуждестранни инвестиции ще са обект на скрининг независимо от размера им?

Независимо от размера им могат да бъдат подложени на скрининг преки чуждестранни инвестиции:

• По предложение на член на Междуведомствения съвет за скрининг с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията, съгласувано с представителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“.
• По мотивирано искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“, когато има данни, че същата може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред.
• Когато в капитала на чуждестранния инвеститор има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз или държавите с нисък риск за целите на механизма за скрининг, в т.ч. значително финансиране от държавен орган. Когато чуждестранният инвеститор е дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз в капитала на дружеството следва да е по-голямо от 5%.
• В обекти и дейности от лица, които извършват дейности по производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, част от или прилежащи към критична инфраструктура по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
• С чуждестранен инвеститор от Русия или Република Беларус, т.е.: (а) физическо лице, което е гражданин на Русия или Република Беларус; (б) юридическо лице, чието седалище се намира в Русия или Република Беларус, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България; (в) юридическо лице, чието седалище според устройствения акт е в държава извън Русия и Република Беларус, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България, в което поне 25 % от собствеността принадлежи на едно или повече физически лица, които са граждани на Русия или Република Беларус, едно или повече юридически лица, чието седалище е в Русия или Република Беларус, или на друго правно образувание, организирано съгласно законодателството на Русия или Република Беларус.

Как се осъществява скринингът на преките чуждестранни инвестиции?

За осъществяването на контрола върху преките чуждестранни инвестиции се предвижда създаването на нов орган – Междуведомствен съвет за скрининг. Преди извършването на инвестицията чуждестранният инвеститор подава чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ) заявление за разрешаването й на български и английски език. След първоначалното разглеждане на заявлението от БАИ и отстраняване на евентуални несъответствия в него, БАИ го изпраща за разглеждане от Междуведомствен съвет за скрининг, който следва да се произнесе в 45-дневен срок. Този срок може да бъде удължаван с още 30 дни и спира да тече до становище от Европейската комисия, ако е необходимо такова във връзка със засягане на проекти или програми от интерес за Европейския съюз. Липсата на произнасяне от Междуведомствения съвет за скрининг в срок се счита за мълчаливо съгласие за извършване на инвестицията.

Какви са правомощията на Междуведомствения съвет за скрининг за контролиране на извършването на инвестицията?

Междуведомственият съвет за скрининг има право да издава разреши или да откаже извършване на пряка чуждестранна инвестиция в България, в зависимост от това дали инвестицията засяга сигурността или обществения ред и има вероятност да засегне проекти или програми от интерес за Европейския съюз.

Междуведомственият съвет за скрининг може да постави и условия за извършване на пряката чуждестранна инвестиция, които могат да се състоят в: а) ограничаване правото за придобиване до 20% от капитала на дружество или до 10% на дружество при високотехнологични производства; б) даване на предписания за защита на личните данни, за запазване на сигурността на информацията или други – по предложение на компетентен регулаторен орган; в) запазване на специални права в полза на държавата при вземането на решения от компетентността на общото събрание и управлението при капиталови търговски дружества (т. нар. „златна акция“), в случаите на сделки, осъществявани по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Какви са санкциите за неизпълнение на задължението за получаване на предварително разрешение на пряката чуждестранна инвестиция?

Осъществяването на пряка чуждестранна инвестиция, която подлежи на скрининг, без предварително разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг подлежи на санкция в размер на 5% от стойността на инвестицията, но не по-малко от 50 000 лева. Същата санкция се налага и при нарушение на условно разрешение, както и при предоставяне на неверни или непълни данни в процедурата по скрининг.

Настоящата статия има единствено информативен характер и не представлява правна консултация или съвет.

За повече информация можете да се обърнете към:
Ива Георгиева, Управляващ адвокат
iva.georgieva@kdp-law.com