ESG (Environmental, Social, Governance) е все още абревиатура, която повече определя развитието на бизнесите в перспектива и по-малко – тяхното настояще. И като всяка друга регулаторна новост, все още живее предимно в полето на респектираното любопитство на мениджмънта и агресивния маркетинг на консултантите, и доста по-малко – в сферата на познаваемото, достъпното и постижимото.
Тук, в няколко кратки параграфа, ще опитаме да покажем, че поне 1/3 част от съдържанието на тая абревиатура е напълно познаваема, постижима и приложима, при това без съществено усилие и с разумни ресурси. А по-натам, в отделни текстове, ще направим това и за другите му две съставни части – Еnvironmental и Governance.
И така – какво стои зад категорията Social?
Първо – и трите понятия задават комплекс от измерими стандарти, по които не след дълго (буквално от началото на 2025 г.) ще се измерва устойчивостта и обществената ценност, или даже „корпоративното достойнство“, на иначе значимите откъм финансови измерители бизнеси (ако можем да използваме стилистиката на идеята за корпоративно гражданство, подобна на тази, на гражданството на личността в съвременното общество).
И трите понятия, заедно с техните съставни стандарти, съвсем скоро ще присъстват в живота на бизнесите по два настойчиво ежедневни начина – първо – като мярка, по която някой неизбежно ще ни оценява и второ – като цели, които трябва да бъдат поставени и постигнати, за да бъде успешна оценката.
И ако за постигането на добра оценка за грижата ни към околната среда в широк смисъл (Environmental) или за системата ни на мениджмънт и отговорното ни присъствие в контекста на доброто обществено управление (Governance) вероятно по-често ще се изисква по-значителен организационен, експертен и чисто финансов ресурс, то за постигането на задоволително ниво на оценка за грижата ни към тези граждани, които формират обществото, за което сме отговорни (служители, партньори, клиенти и въобще – съграждани), са необходими и достатъчни едни съвсем разумни усилия, които вече са в нашата сфера на познаваемото и постижимото.
И за да покажем защо това е така съвсем накратко ще разгледаме стандартите, които изграждат понятието Social в неговия ESG контекст, заедно с някои възможни мерки за тяхното постигане, които бизнесите могат да приложат с усилия и вътрешни ресурси от порядъка на тези, които така или иначе прилагаме в ежедневното си добро управление.
Без претенции за изчерпателност можем да изброим следните основни категории, които иманентно се вписват като присъщи на обхвата на това понятие, а именно:
- Как третираме служителите си (честно заплащане, придобивки, справедливи възможности);
- Как се отнасяме към тези, с които общуваме: сътрудници, партньори, кандидатстващи (равно третиране, честна оценка според качествата, нетърпимост към всяка форма на злоупотреба с човека);
- Как уважаваме различните измежду нас (недопускане на изключване, нулева толерантност към неравно третиране и дискриминация, подкрепа и приемане);
- Къде поставяме безопасността и здравето (безусловно приоритизиране на човешкия живот и здраве и последователно изключване на вредности и рискове);
- Как се отнасяме към личната сфера (защита на частното пространство на личността, личните данни, гарантиране на право на свободни убеждения, личния избор и автономия на личния живот);
- Как допринасяме към постигането на общество на подкрепа, съпричастност, грижа и отговорност (благотворителност, подкрепа за уязвими групи, промотиране и съдействие спрямо положителни обществени инициативи).
Изброяването с примери по-горе не цели дидактичност. Такава едва ли е необходима на това изложение. Единствената му цел е да покаже колко познати и достъпни са в своята цялост категориите, които изпълват със съдържание понятието Social в рамките на неговото ESG битие. Както и това, че без съмнение, всеки отговорен бизнес така или иначе вече познава тези категории и по един или друг начин се стреми да ги следва и прилага по устойчив начин в своите правила, политики и обществено представяне в широк смисъл.
И точно затова, ако в другите си аспекти ESG съответствието би изисквало нещо ново откъм усилия, експертни знания, проектност и ресурси, то в своя Социален аспект, то изглежда в голяма степен постижимо през създаването и спазването на правила, следването на политики и промотирането на инициативи, които е сравнително лесно да разработим и приложим с един повече или по-малко вече наличен ресурс, без да е необходимо да отделим и изхарчим за това цял отделен бюджет, да наемем скъпи подизпълнители или консултанти, да проектираме сложни дейности или да претърпим съществена промяна в организацията.
Да създадем правила, политики и инициативи и да се научим да ги следваме и спазваме според тяхното действително съдържане (не само по форма), изисква най-общо следните няколко познати стъпки: решение, изработване, обучение и популяризиране, прилагане, контрол и последващи ревизии. Изминаването на тези стъпки е напълно постижимо с участието на мениджмънт, ключови служители, образовани по темата и минимална интервенция на вътрешна или външна правна експертиза. Времето за създаване и имплементация е обозримо, а резултатите могат да започнат да се измерват и отчитат почти незабавно. Затова, когато разсъждаваме за това откъде да започнем да градим ESG съответствието на бизнеса си, най-естествено и рационално като начало се открояват мерките от категорията Social.
И накрая нещо от опит:
Макар ESG все още да звучи като нещо ново и относително предизвикателно, постигането на съответствие с неговите стандарти не изисква чудеса от храброст, експертиза или инвестиции. И към настоящия момент мнозинството от бизнесите, с които общуваме, противно на допусканията, нито е подготвено, нито се готви за такива свръхусилия.
Напълно достатъчно е да започнем от познатото и достъпното с ресурсите, с които разполагаме. Поне в частта Social и в перспективата на примерите по-горе, това би било съвсем уместно, практично и постижимо. И най-важното – резултатно – осезателно полезно и отплащащо се в положителен аспект спрямо хората, с които правим бизнеса си по-успешен и спрямо тези, с които споделяме обществено си пространство за една по-добра среда на съвместно живеене.
