В изпълнение на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, както и на мярка от Националния план за възстановяване и устойчивост, и след сериозни дебати и промени в първоначално внесения от правителството в оставка законопроект, със Закон за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 07.06.2022 г. (Законът за допълнение на ЗЕВИ), бяха приети допълнения в ЗЕВИ и в Закона за устройството на територията (ЗУТ)[1]. С тези допълнения, считано от 07.06.2022 г., се въвежда значително облекчен ред за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за собствено потребление.
За кого се прилагат облекченията?
Съгласно новоприетия чл. 25а от ЗЕВИ, лицата, които могат да се възползват от облекчения ред, са всички крайни клиенти – битови и небитови потребители, които купуват електрическа енергия за собствено потребление и които са вече присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа (в това число и към електроразпределителна мрежа от затворен тип), т.е. става дума за всички лица, които имат сключени договори с оператор за присъединяване към някоя от горепосочените мрежи.
За какви обекти, за какви цели и за какви мощности може да се използва облекченият ред?
Предвид това, че в новия чл. 25а от Закона за допълнение на ЗЕВИ се говори основно за разполагане на обектите върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електропреносната или електроразпределителната мрежа (без оглед на тяхното предназначение – производствени, жилищни, за обществено обслужване, складови и други), на практика новият ред би се прилагал преди всичко за изграждане на покривни и фасадни фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия. Все пак, доколкото в посочената разпоредба се използва общият термин за енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ, то по този ред биха могли да бъдат изграждани и други видове обекти за производство на енергия от такива източници – било то ветрогенератори, соларни централи, обекти за производство на аеротермална и геотермална енергия, водноелектрическа енергия, енергия от биомаса и пр. Този извод следва и от предвидената възможност за изграждане на такива енергийни обекти и в прилежащите към присъединените сгради недвижими имоти (т.е. върху незастроените части от поземлените имоти към сградите), но доколкото същите се намират в урбанизирани територии.
Специфично изискване за прилагане на облекчения режим за изграждане на такива енергийни обекти е произведената от тях електрическа енергия да бъде използвана от крайните клиенти само за тяхно собствено потребление. От мотивите към законопроекта и от стенограмите от водените в парламента дебати по неговото приемане става ясно, че целта на това изискване е да се предотврати рискът произведената електрическа енергия от изградените по облекчения ред обекти (или излишъкът, надхвърлящ собственото потребление на крайния клиент) да бъде внесена в електропреносната или електроразпределителната мрежа, без преди това да е било извършено проучване доколко мрежата би могла да понесе съответно натоварване с такова допълнително количество енергия. В тази връзка и по повод на развилите се дебати по приемане на законопроекта за допълнение на ЗЕВИ, в окончателния му вариант е заложено изричното изискване произведената енергия от изградените от клиентите по облекчения ред енергийни обекти да бъде внесена в съответната електрическа мрежа само след спазване на общия ред за присъединяване на клиента като производител, изискващ, наред с останалото, предварително проучване за възможностите за присъединяване и издаване на становище за това от страна на съответния оператор.
Максималната обща инсталирана мощност на изгражданите по облекчения ред енергийни обекти е ограничена до два пъти размера на вече предоставената на клиента мощност при присъединяването му към мрежата. При всички случаи обаче инсталираната мощност не може да надвишава 5 MW (съответстваща на максималната мощност, за която според закона не е необходимо издаването на лицензия за производство на електрическа енергия).
В какво се изразяват облекченията при изграждане на такива енергийни обекти?
Първото и най-същественото – не се извършва процедура по предварително проучване на условията за присъединяване и издаване на становище за присъединяване на клиента като производител към съответната електрическа мрежа.
Предвид това, че в случая се касае за енергийни обекти, необходими за производство на енергия за собствено потребление на вече присъединени към електрическата мрежа обекти, вместо сложните и продължителни административни процедури по предварително проучване и получаване на становище за възможностите за присъединяване от оператора на съответната електрическа мрежа, за изграждането на такива обекти е въведен само уведомителен режим.
Така процедурата започва с подаване на уведомление от страна на клиента до оператора на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа. В 14-дневен срок от получаване на уведомлението операторът на мрежата, до когото е адресирано уведомлението, предоставя на клиента проект на допълнително споразумение към договора за достъп и пренос до мрежата, в което се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на енергийния обект към електрическата уредба на крайния клиент и се регламентират правата и задълженията на страните с оглед недопускане постъпване на електрическа енергия и смущения в мрежата. Това допълнително споразумение е необходимо условие за издаване на разрешение за строеж на енергийния обект.
Второ – не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж.
С въведените със Закона за допълнение на ЗЕВИ паралелни промени в ЗУТ в последния е предвидено, че за издаване на разрешение за строеж за новия обект не е необходимо одобряване на инвестиционен проект, което спестява значителни усилия и разходи на клиентите, а и време. В съответната общинска администрация (обикновено звено към главния архитект на общината) по местонахождение на изграждания енергиен обект се представя заявление по образец, придружено от становище на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението на инсталациите, както и допълнителното споразумение с оператора на мрежата. Предвид разностранната практика, която често пъти се наблюдава на местно ниво, е възможно конкретната общинска администрация, компетентна да разреши строителството на обекта, да изиска от инвеститора и други документи. Поради това пълният комплект необходими документи би могъл да бъде уточнен едва когато е известно къде ще се изгражда обектът.
И не на последно място – изградените по този ред обекти не подлежат на въвеждане в експлоатация.
С въведените в ЗУТ промени енергийните обекти, изграждани по облекчения ред на ЗЕВИ, са класифицирани като строежи от шеста категория, поради което за тях не се прилага режимът за въвеждане в експлоатация от страна на общинските или държавни органи (какъвто режим се прилага по правило за строежи от първа до пета категория включително). По този начин отпада още една от обичайните стъпки в инвестиционния процес, свързана със съществени за потребителите разходи, административна тежест и време.
Настоящата статия не представлява правен съвет, а има за основна цел да информира за обсъдените в нея промени в нормативната уредба, без да анализира техния ефект и взаимодействие с други режими и разпоредби на действащото законодателство.
За повече информация можете да се обърнете към:
адв. Александър Александров, Старши правен консултант
aleksandar.aleksandrov@kdp-law.com
[1] Към момента на публикуване на настоящата статия в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение на ЗУТ, който предвижда допълнителни процедурни облекчения за инсталации за производство на електричество от ВЕИ с инсталирана мощност до 10,8 kW за собствени нужди, който се разглежда от парламентарни комисии.
