В изминалите дни широка публичност добиха последните изменения в режима на командироването на работници и служители – както на територията на Република България, така и в чужбина.
Основният акцент без съмнение се поставя върху финансовите параметри на промените. Минималният размер на дневните пари при командировка в страната се увеличи двойно до 20 лева, ако работникът или служителят отива и се връща в рамките на един работен ден, и до 40 лева при нужда от пренощуване.
Увеличени бяха и минималните размери на дневните пари при командировки в чужбина, които вече във всеки случай, независимо от дестинацията, са определени в евро. Прието бе и увеличение на размера на квартирните пари, като вече няма ограничение в сумата, ако се изплаща да компенсира направения разход по фактически размери.
Описаните изменения обаче съвсем не изчерпват промените в правната уредба. Особено осезаеми са те в Наредбата за командировките в страната, която намира приложение при пътувания на територията на Република България. Практически най-полезна е предвидената възможност за работодателя да издава заповедта за командироване и като електронен документ при спазване на правните изисквания за електронна идентификация.
Законодателят обаче е пропуснал да отчете съществуването на специална наредба, уреждаща въпросите на електронната комуникация в трудовите отношения – приетата през 2018 г. Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя. С нея изрично е предвидено, че страните по трудовото правоотношение трябва да дадат изрично съгласие, за да бъдат адресати на електронни изявления, които да ги обвързват. Нужно ли е тогава съгласието на работника или служителя, за да бъде командирован с електронна заповед на територията на Република България?
И двете наредби са актове с еднаква юридическа сила, издадени от един и същи орган – Министерски съвет. При това положение и с оглед използваната езикова формулировка в изменения чл. 8, ал. 1 Наредбата за командировките в страната, приложение трябва да намери по-новия по време нормативен акт. Съответно можем да тълкуваме, че съгласие на работника или служителя да получи обвързващ го електронен документ – заповед за командироване в страната – не е необходимо. Предстои обаче да видим какъв ще бъде подходът на Инспекция по труда в такива казуси.
Ако все пак работодателят избере традиционния начин на командироване със заповед на хартиен носител, отпада задължението за нейната заверка от оправомощено длъжностно лице на мястото на командировката, включително поставянето на печат. Работодателят обаче може да продължи да изисква такава заверка, ако прецени за необходимо.
Заповедите за командировки в чужбина остават само на хартия, но и при тях отпада изискването за поставяне на печат. Такъв вече ще е задължителен само за бюджетните предприятия.
Направени са и промени, които да гарантират по-справедливото възстановяване на направените от работника или служителя разходи за пътни пари, ако пътува с лично моторно превозно средство на територията на страната. Разходът за гориво вече ще се отчита по норми на производителя за комбиниран режим на движение (градско и извънградско), а не както досега – за най-икономичния режим на придвижване.
Промените влизат в сила от 27 март 2023 г., три дни след обнародването им в „Държавен вестник“.
За повече информация можете да се обърнете към:
Милеслава Богданова – Мишева, Старши правен консултант
mileslava.bogdanova@kdp-law.com
