България: Защита на търговската тайна при извършване на конкурентна дейност от бивш служител

България: Защита на търговската тайна при извършване на конкурентна дейност от бивш служител

Напускането на ключов служител и стартирането на конкурентна дейност от негова страна е сред най-честите хипотези, при които бизнесът е изложен на риск от неправомерно използване на конфиденциална информация. Въпреки че всеки служител има право да се реализира свободно на пазара на труда, тази свобода не е безгранична. Ако след напускането си служителят започне да извършва конкурента дейност (напр. чрез контролирано или управлявано от него дружество) или да съдейства за извършването на конкурентна дейност (напр. от свързано с него лице), той следва да се съобразява със забраната използване на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика съгласно чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията („ЗЗК„). Практиката на българската Комисия за защита на конкуренцията („КЗК„) очертава ясни критерии кога може да бъде приложена тази защита.

Какво представлява търговската тайна по смисъла на ЗЗК?

Дефиницията на “производствена и търговска тайна” съгласно ЗЗК е по-тясна от общоприетото разбиране за поверителна информация. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, за производствена или търговска тайна следва да се считат онези факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите и за което те са взели необходимите мерки.

В практиката на КЗК като търговска тайна са приемани, например, данни за клиентска база с конкретни ценови условия и срокове на договори, ценови нива и оферти за конкретни клиенти, както и технологична информация – кройки, 3D модели и технология на производство.

Същевременно, не всяка информация, свързана с дейността на предприятието, представлява търговска тайна. Както КЗК последователно приема, „не може да се приеме, че по принцип цялата създадена, използвана, обработвана и предоставяна информация в дадено предприятие е негова търговска тайна“ (Решение на КЗК № 1209/2023 г.). Например, собствените знания, умения и опит на служителя, дори придобити в рамките на трудовото правоотношение, не съставляват търговска тайна на работодателя.

Как трябва да бъде защитена търговската тайна?

Практиката на КЗК показва, че най-честата причина за отхвърляне на претенциите по чл. 37 от ЗЗК е липсата на адекватни мерки за защита от страна на самото предприятие, което притежава информацията. За да се ползва от защитата на чл. 37 от ЗЗК, предприятието трябва да е изпълнило следните изисквания:

  • Конкретизиране и индивидуализиране на информацията – управителните органи на дружеството следва предварително, с нарочни актове, изрично да посочат фактите, сведенията и обстоятелствата, съставляващи търговска тайна, като ги отделят от останалата дружествена информация;
  • Въвеждане на режим за ограничен достъп – определяне на лицата, които имат право на достъп; прилагане на технически и организационни мерки за защита (пароли, потребителски имена, ограничен достъп до системи и др.);
  • Уведомяване на съответните лица – довеждане до знанието на служителите конкретно коя информация съставлява търговска тайна и какви задължения произтичат от достъпа до нея.

Включването на обща клауза за конфиденциалност в трудовия договор, която обхваща „всяка информация, станала известна на служителя“, не е достатъчно за осигуряването на защитата по чл. 37 от ЗЗК. КЗК последователно приема, че „бланкетното определяне като търговска тайна или поверителна информация в подписаното споразумение на всичко, станало известно на служителя във връзка и по повод упражняване на поетите трудови задължения, не притежава характеристиките на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на цитираната разпоредба“ (Решение на КЗК № 1126/2021 г., Решение на КЗК № 283/2024 г., Решение на КЗК № 1300/2023 г.).

Кои действия на бившия служител могат да съставляват нарушение?

Чл. 37 от ЗЗК посочва три форми на нарушението, а именно: узнаване, използване и разгласяване на чужда търговска тайна. Нарушението може да бъде извършено по всеки от тези три начина, като действието следва да е осъществено в противоречие с добросъвестната търговска практика или тайната да е била узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

Важно е да се отбележи, че не е необходимо да е налице реално увреждане. Достатъчно е създаването на опасност от увреждане на интересите на конкурента.

В често срещания в практиката случай, в който бивш служител напуска дружеството и започва работа при конкурент или създава собствен бизнес, като използва конфиденциална информация на бившия си работодател, КЗК установява нарушение напр. при:

  • Разпространение на информация за оферти до конкретни клиенти на бившия работодател, определени цени и лица, които са обслужвани;
  • Офериране на ценови нива, по-ниски от тези на предишния работодател, когато единственият начин ответното дружество да узнае тези нива е чрез бившия служител;
  • Използване на технологична информация – кройки, 3D модели и технология на производство за стартиране на конкурентен бизнес;
  • Използване на клиентски данни – лични данни на клиенти, условия по договори, срокове и контактна информация за целенасочено привличане на клиенти на конкурента.

Какви са санкциите при нарушения по чл. 37 от ЗЗК?

Имуществената санкция за предприятието-нарушител може да достигне до 10% от оборота за предходната финансова година. За физическите лица, съдействали за нарушението, глобата е до 25 565 евро.

Препоръки

С оглед трайната и последователна практика на КЗК, предприятията е добре да се уверят, че вътрешните им политики и процедури за защита на конфиденциалната информация отговарят на следните изисквания:

  • търговската тайна е конкретно определена с нарочен вътрешен акт, а не чрез обща формулировка в трудовия договор;
  • достъпът до нея е ограничен до служителите, за които е необходим;
  • служителите са изрично уведомени кои конкретни данни и информация съставляват търговска тайна;
  • въведени са технически и организационни мерки за предотвратяване на неоторизиран достъп.

Изпълнението на тези стъпки е не само предпоставка за ефективна защита на търговска тайна пред КЗК по чл. 37 от ЗЗК, но осигуряват и съответствие с добрите практики за управление на информационните активи на дружествата.

За повече информация можете да се обърнете към:
Ива Георгиева, Управляващ адвокат
iva.georgieva@kdp-law.com