Най-голямата по съдържание и предметен обхват група, измежду стандартите за докладване на устойчивостта, е тази на изискванията към бизнесите за демонстриране на отговорност към различните елементи на околната среда, с които те взаимодействат. И понеже тези елементи сами по себе си представляват разнообразно множество, и стандартите за докладване на устойчиво отношение на предприятията към тях изграждат един цял комплекс от изисквания, кореспондиращи поотделно с всеки от елементите на средата.
Стандартите от тази група (ЕСОУ – Европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта) са пет на брой (ЕСОУ Е1 – ЕСОУ Е5). По-долу ще се спрем на съдържанието на всеки от тях накратко и – надяваме се – информативно:
- ЕСОУ Е1 – Изменение на климата – до голяма степен позната тема, макар и в нейните контроверсии понякога. Тук се съдържат правилата за оповестяване на мерки и политики, свързани (най-общо казано) с редуцирането на емисиите на парникови газове, енерийната ефективност, декарбонизацията (ограничаване на потреблението на въглеродни горива), в т.ч. дейности по поглъщане на въглеродни газове, търговия с емисии и въглеродните кредити.
- ЕСОУ Е2 – Замърсяване – логично тук се включват аналитичните, превантивните и преобразуващите мерки по отношение на количеството и качеството на замърсителите, които бизнесът произвежда, в т.ч. политики, действия и ресурси, свързани със замърсяването (на въздуха, водите и почвите), класифициране на замърсителите по вид и интензивност, посочване и изпълнение на мерки, цели, ресурси и политики за ефективното им ограничаване.
- ЕСОУ E3 – Водни и морски ресурси – с фокус върху потреблението на вода и ресурси от сладководни източници и от морето и съдържащ меки, като редуциране на потреблението на вода, рационализиране на водовземането, подобряване на качеството на отпадните води, правилното им заустване и последващо рециклиране. Отделно внимание се обръща и на дейностите или доставките от райони, изложени на воден риск и съответните мерки за редуцирането на този риск.
- ЕСОУ Е4 – Биологично разнообразие и екосистеми – както и заглавието подсказва – с този стандарт се измерва влиянието на бизнеса върху живата природа – доколко и как индустрията повлиява на разнообразието и баланса на биологичните видове (растителни и животински) в екосистемата, как открива, измерва и ограничава негативните си влияния, по отношение на баланса на биологичните видове, отразяващ се и на съответната популация от местно население в засегнатия регион. Специално внимание се отдава на възможни промени в качеството на почвите, влияние върху популации на застрашени видове и операциите в чувствителни от гл.т. на биологичното разнообразие зони, местообитания и защитени зони.
- ЕСОУ Е5 – Използване на ресурсите и кръгова икономика – най-икономическия от всички съставни стандарти на първо място дефинира понятието „кръгова икономика“, като икономическа система, при която запазването на стойността на продуктите, материалите и другите ресурси в икономиката се поддържа за възможно най-дълъг период от време, като се подобрява ефективното им използване в производството и потреблението, така, посредством рециклиране, се намалява въздействието на тяхното използване върху околната среда. В този контекст накратко тук следва да държим сметка за това как: 1) влияем върху използването на ресурсите за своята дейност и предотвратяваме изчерпването им; 2) предотвратяваме или редуцираме отрицателните въздействия върху средата във връзка с добива и използването на ресурсите и 3) подобряваме ефективността на използване на ресурсите и ограничаваме, и рециклираме отпадъците от тях.
Видно от горното изброяване, макар обхватът на стандартите от групата Околна среда действително да е значителен, мерките в тази посока са напълно рационални и в дългосрочен план полезни не само за средата, но и за самия бизнес – напр. най-очевидното – от гл. т. на икономията на енергия и ресурси, подобряване на усвояването им, рециклиране и пр.
И още нещо вместо заключение – както вече видяхме от опит с първите осъществени оповестявания, горните стандарти и цели могат да бъдат постигани и оповестявани добронамерено и рационално, но понякога могат да бъдат използвани сравнително лесно и като гръмки маркетингови послания с иначе скромно съдържание и ефект по същество. Тепърва предстои да намерим подходящия български превод на „Greenwashing“ – понятието, което находчиво назовава използването на съдържанието на стандартите по-горе повече като фасадна реклама и по-малко като действително средство за положително влияние върху средата. А дотогава – можем просто да гледаме зад фасадата – дали един бизнес прилага ефективно или формално целите за устойчиво взаимодействие с околната среда, може да не е непременно очевидно на пръв поглед, но има безспорно и осезателно значение в перспектива и си заслужава да бъде преценявано именно така.
