България: Клаузи за непривличане на служители в търговски договори

Какво представлява клаузата за забрана на привличането на служители?

Клаузата за забрана на привличането на служители, наричана още клауза за ненаемане, е договорно споразумение, което ограничава наемането и привличането на служители на дадено предприятие. Ефектът на клаузите за ненаемане е подобен на клаузите за забрана на конкурентна дейност, които обикновено целят да ограничат конкуренцията за клиенти. Клаузата за ненаемане ограничава конкуренцията между страните по отношение на наемането на служители. Тя може да бъде уговорена като забрана за привличане на служители, която забранява наемането на служители на контрагента, или като по-малко ограничителната забрана за „неуговорени обаждания“ (на английски език: „cold calls”), която забранява непоисканa комуникация (напр. съобщения или обаждания), адресирани до служителите на контрагента с цел наемане на работа. В много случаи страните по търговските договори съчетават задълженията за ненаемане и забраната за „неуговорени обаждания“.

Каква е целта на клаузите за забрана на привличането на служители в търговските договори?

Търговските отношения често поставят служителите на едната страна в контакт със служителите на другата страна.  В някои случаи дори служителите на двете страни могат да работят непрекъснато в един екип (напр. при аутсорсинг, ко-сорсинг и аутстафтинг). Такива взаимодействия пораждат необходимостта от защита на служителите от потенциално привличане от насрещната страна с цел  да ги наеме. В отраслите, в които липсват достатъчно висококвалифицирани специалисти или се изисква по-строга защита на търговските тайни и ноу-хау, клаузите за ненаемане на служители могат да се прилагат в още по-широк контекст. Например, договорите между дружества от технологичния, здравния и спортния сектор най-често съдържат клаузи за ненаемане поради недостига на специалисти и нарастващите разходи за наемане и възнаграждения в тези отрасли.

Има ли някакви правни ограничения за използването на клаузи за непривличане на служители в българското трудово право?

Задълженията за непривличане на служители, поети в търговски отношения между работодатели, не са изрично уредени в българското трудово право.

Българският Кодекс на труда урежда само отношенията между работник и работодател и позволява на работодателя да ограничи работниците и служителите да работят за друг работодател за срока на трудовото им правоотношение. След прекратяване на трудовото правоотношение такива ограничения са недействителни съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища. Дори ако работодателят предложи обезщетение на работника или служителя по време на периода на забрана за работа при конкурент след прекратяване на трудовия договор, ограничението ще е недействително, тъй като противоречи на свободата на избор на професия и правото на труд, които са гарантирани от Конституцията на Република България (чл. 48, ал. 3), както и от Хартата на основните права на Европейския съюз (чл. 15).

Клаузите за ненаемане на служители между работодателите могат да се разглеждат като непряко ограничаващи правото на работниците и служителите да избират професия и да бъдат наемани на работа, особено ако тези ограничения са широко формулирани, дълготрайни и са договорени между голяма част от работодателите или най-големите работодатели в даден отрасъл или пазар. Такова потенциално непряко въздействие върху стремежите на работниците и служителите за професионално развитие обаче не попада в обхвата на ограниченията, гарантиращи правата и свободите на работниците и служителите. Служителите могат да се възползват непряко само от ограниченията, приложими към клаузите за непривличане на служители съгласно конкурентното право.

Какви са ограниченията за използването на клаузи за непривличане на служители между конкуренти съгласно българското законодателство в областта на защитата на конкуренцията?

От гледна точка на конкурентното право клаузите за непривличане на служители са разрешени в рамките на ограничен период от време в контекста на прехвърляне на предприятие (напр. сливания, придобивания, прехвърляния на бизнес). В случай на прехвърляне на предприятие клаузите за непривличане на служители и забрана на конкурентна дейност, договорени в определени граници, се считат за необходими, за да се гарантира, че купувачът ще извлече пълна полза от придобития бизнес.

Извън този контекст, клаузите за непривличане на служители в търговските договори могат да ограничат конкуренцията между работодателите на пазара на предлагане на работна сила, като основен ресурс. Възможнa последицa от такова ограничение e ограничаване на разрастването на конкурентите. Ограничаването на движението на работната сила може да доведе и до по-ниска производителност и, в крайна сметка, до по-високи цени, което може да бъде вредно за потребителите. В редки случаи споразуменията за непривличане на служители могат да бъдат от полза за потребителите, ако работодателят, който се възползва от такива споразумения, прехвърли тази полза на потребителите (например, чрез по-ниски цени).

Българският орган за защита на конкуренцията и Европейската комисия все още не са изследвали антиконкурентните последици от споразуменията за непривличане на служители между конкуренти извън контекста на прехвърлянето на предприятие. Няколко органа по конкуренция в други държави-членки на ЕС обаче вече са се произнесли по случаи, отнасящи се до споразумения за непривличане на служители. Поради нарастващото значение на въпроса португалският орган по конкуренция също е публикувал документ на тази тема, озаглавен „Споразумения на пазара на труда и политика на конкуренция„.

Не е изключено Европейската комисия и местните регулаторни органи да подложат на проверка споразуменията за непривличане на служители, които ограничават конкуренцията на определени пазари като една от мерките за насърчаване на иновациите и икономическото възстановяване. Тъй като санкциите за дружествата, които имат антиконкурентно поведение, включват не само недействителност на антиконкурентните договорености, но и имуществени санкции, които могат да достигнат до 10% от оборота на дружествата за последната финансова година, дружествата трябва да се подготвят предварително за евентуален засилен контрол от страна на регулаторните органи.

Съществуващите споразумения за непривличане на служители следва да бъдат преразгледани от гледна точка на конкурентното право, а оценката на въздействието на всички нови договорености следва винаги да се извършва с оглед на въздействието върху конкуренцията. Обхватът и продължителността, както и съществуването на бизнес отношения, които пораждат необходимостта от защита на служителите, са най-важните аспекти на клаузата за непривличане на служители, които трябва да се разглеждат във всеки отделен случай.

Рисковете, свързани с конкурентното право, могат да бъдат намалени чрез комбинация от следните условия:

  • избор на по-малко ограничителна формулировка на клаузата за забрана на привличането на служители (например като забрана на „неуговорени обаждания“ вместо задължение за „ненаемане на служители“),
  • определяне на разумен период на действие на забраната и
  • ограничаване на служителите, за които се прилага забраната (например, служители, свързани с изпълнението на търговския договор, вместо всички служители).

За повече информация можете да се обърнете към:
адв. Ива Георгиева, Старши правен консултант
iva.georgieva@kdp-law.com