За Governance в контекста на ESG или защо занапред ще го четем и превеждаме като Професионално поведение

За Governance в контекста на ESG или защо занапред ще го четем и превеждаме като Професионално поведение

Последната буква от абревиатурата ESG, зад която стои понятието Governance,  макар да е превеждана на български буквално като Управление, в своя ESG контекст предстои да добие нормативна известност като „Професионално поведение“.

В това има логика, доколкото съдържанието на така озаглавения ESG стандарт (G1), който е само един и обхваща цялото Governance съдържание, залага изисквания и критерии за оповестяване, които са функция на управлението на предприятието, но разгледани откъм тяхната същност, представляват стандарти за професионално поведение, както вътре в организацията, така и на организацията спрямо органите на държавното управление, клиентите и доставчиците.

С други думи, когато говорим за Governance или Професионално поведение в контекста на ESG, следва да разбираме онези правила, които регулират поведението на нашата организация и отговорните лица в нея спрямо служителите, с които работим, държавните органи и законодателя, с чиито решения се съобразяваме, останалите бизнеси, с които търгуваме и клиентите, на които продаваме.

За да избегнем сложните формулировки, по-долу ще опитаме да разгледаме рационално и разбираемо основните елементи, зададени от стандарта за професионално поведение и така да го направим познаваем и практично-приложим.

И така, стандартът за Професионалното поведение (Governance) включва правила за оповестяване на:

  1. Политики за професионално поведение и култура в предприятието. Или по-просто – как инвестираме в създаване на култура и ценности в предприятието и как съставяме и прилагаме политики за насърчаване на спазване на тези ценности и подаване на сигнали за нередности;
  2. Управление на отношенията с доставчиците. Т.е. – дали и колко ни е грижа от кого купуваме ресурсите си и как занапред ще се наложи да проверяваме дали при тяхното производство нашият доставчик е приложил същите принципи, на които държим и в нашата собствена дейност. Използваме случая тук да насочим вниманието и към съвсем наскоро приетата Директива на ЕС за дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, която съдържа правилата за такава проверка и тепърва ще бъде имплементирана в националното ни законодателство (повече за съдържанието на тази директива ще публикуваме в близките седмици);
  3. Предотвратяване и разкриване на корупция и подкупи. Тук почти няма нужда от пояснения – касае се за система от вътрешни правила и мерки за мониторинг на дейностите и разходите, с оглед недопускане на предоставяне на имотни облаги по отношение на някого, на когото те не се следват, за да извърши или не извърши той нещо по служба, в полза на нашия бизнес;
  4. Политическо влияние и дейности по лобиране. Или как да можем спокойно, приемливо и правилно да общуваме със законодателя, когато си заслужава да участваме в нормотворческия процес в името на регулаторни цели, които можем да защитим публично. С други думи – как спокойно да оповестим дейностите си по лобиране, когато го правим публично, прозрачно и в името на защитими и оправдани идеи за законодателно усъвършенстване;
  5. Практики по отношение на плащанията. Или как да обясним изключенията от платежната си политика или особени срокове за плащания с оглед типове или изисквания на доставчици, с които следва да се съобразим по обективни причини.

В заключение – правилата за оповестяване от порядъка на Governance или Професионално поведение изглеждат разнородни и затова – на пръв поглед по-трудни за обобщаване. При по-внимателно вглеждане обаче се налага изводът, че изграждането на устойчиви политики за Професионално поведение (също както и на такива за Социална устойчивост, които обсъждахме в предходната ни тема), не изисква нито скъпи инвестиции, нито особен привнесен консултантски ресурс, който разполага със знания и опит, различни от тези на правния ни консултант. Това е така, защото почти цялото съдържание на тези политики вече е предписано от приложимото право, а там, където не е – може да се допълни със създаване на вътрешни регулаторни актове на организацията, въвеждащи съответните политики, правила, отговорности и контроли за обезпечаване на Професионално поведение във всичките му аспекти, разгледани по-горе. А веднъж въведени и работещи, оповестяването им, когато му дойде времето, би следвало да бъде само една лесно изпълнима подробност.