На 13.10.2023 г. в Държавен вестник бяха обнародвани изменения и допълнения в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и няколко други закона, които имат за цел да развият търсенето, проучването и използването на геотермална енергия. От пакета с промени малка част се съдържа в ЗЕВИ – основно дефиниции. По-съществената част от измененията и допълненията, посредством преходни и заключителни разпоредби, е съсредоточена в Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за водите (ЗВ) и Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Новата правна уредба ще бъде представена по-подробно нататък в изложението, но за правилното ѝ разбиране са необходими най-напред кратки терминологични бележки, представяне на основния принцип за устойчиво използване на геотермална енергия и общо описание на нормативната уредба преди промените.
Терминологични бележки
Според легалната дефиниция в ЗЕВИ „геотермална енергия“ e енергия, получена от повърхностни или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания, която постоянно се възстановява от естествените процеси и представлява поток от топлина от земните недра (§ 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЕВИ). Източниците на геотермална енергия се обединяват под наименованието „геотермални ресурси“ и също имат легална дефиниция, като най-общо се определят като концентрация на топлина в повърхностни и/или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания (§ 1, т. 67 от ДР на ЗЕВИ).
Геотермалните ресурси се класифицират основно като плитки и дълбоки, като нашата законова уредба възприема подхода във френското законодателство и въвежда разграничението им според дълбочината, от която се извличат. Така, у нас плитки са геотермалните ресурси, разположени на дълбочина до 200 метра под земната повърхност. Дълбоки са геотермалните ресурси, разположени на дълбочина повече от 200 метра под земната повърхност, като с оглед геоложките особености на територията на Република България могат да достигнат дълбочина от порядъка на 6000 метра. С цел опазване и устойчиво използване на водите е въведено и понятието „хидрогеотермални ресурси“, което обединява геотермалните ресурси, които се съдържат във водни ресурси по смисъла на Закона за водите. Хидрогеотермалните ресурси могат да бъдат както плитки, така и дълбоки.
Основен принцип за устойчиво използване на геотермална енергия
Водещият принцип, залегнал в нормативните промени, е минималното засягане на геотермалните ресурси в процеса на добив на геотермална енергия. Законът поощрява използването преди всичко на затворени геотермални системи, при които се отнема само топлината на геоложкото образувание (например скали) или водното тяло, без да се осъществява водовземане. Допустими са и по-евтини технологии с водовземане, но в тези случаи се насърчава единствено отнемане на температура от водата и връщането ѝ обратно във водното тяло. Проявлението на този принцип в новата правна уредба ще бъде представено по-долу в изложението.
Кратко описание на нормативната уредба отпреди промените
В съществуващата до неотдавна нормативна уредба липсваха адекватни механизми за оползотворяване на геотермалния потенциал на страната. Реализирането на проекти за използване на плитки геотермални ресурси в обекти с обществено значение (например за отопление на детски градини, лечебни заведения и др.) по старата нормативна уредба се осъществяваше след продължителен и сложен съгласувателен режим (свидетелство за това са малкият брой реализирани проекти). По същото време използването на геотермална енергия от битови клиенти за отопление на жилищни и вилни сгради се осъществява на практика безконтролно при незачитане на описания по-горе принцип[1]. Използването на дълбоки геотермални ресурси за индустриални цели и производство на електрическа енергия беше на практика невъзможно.
Новите положения в нормативната уредба
Дефиниции
Основен компонент на пакета промени са дефинициите на ключови понятия в геотермалния сектор. Освен въведените по-горе понятия за „геотермална енергия“ и видовете геотермални ресурси, внимание заслужават и видовете геотермална енергия – ниско-, средно- и високотемпературна[2]. От съществено значение е и понятието „геотермална система“, което представлява технология, извличаща и използваща геотермална енергия за отопление, охлаждане и/или производство на електрическа енергия (§ 1, т. 44 от ДР на ЗЕВИ).
Нормативната уредба, насочена към развитие на геотермалния сектор, е представена по-долу чрез режимите за ползване на различните видове геотермални ресурси.
Плитки геотермални ресурси
Плитките геотермални ресурси (извличани от дълбочина до 200 метра) са подходящи за захранване на еднофамилни и многофамилни жилищни сгради и сгради с обществено предназначение с топлинна енергия и енергия за охлаждане.
За изграждането на геотермални системи в многофамилни жилищни сгради и сгради с обществено предназначение е предвиден облекчен режим, като за издаване на разрешение за строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти (чл. 147, ал. 1, т. 8 от ЗУТ). В случаите, когато не се използват подземни води, се изготвя само геоложки доклад. Когато геотермалната система се предвижда да използва подземни води (хидрогеотермална система) се изготвя хидрогеоложки доклад по реда на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. И в двата случая се изготвя и проектно решение на инженер по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението.
За изграждане на геотермални системи (известни още като термопомпи „въздух-земя“) в еднофамилни жилищни и вилни сгради облекчението е още по съществено – не се изисква разрешение за строеж (чл. 151, ал. 1, т. 19 от ЗУТ). Тези геотермални системи не следва да засягат дълбочина повече от 10 метра, трябва да се използват само за собствено потребление и да са с инсталирана мощност до 20 kW.
Дълбоки геотермални ресурси
У нас дълбоките геотермални ресурси (извличани от дълбочина повече от 200 метра) могат да представляват нагрети геоложки образувания (например скали), или солни разтвори (води с висока концентрация на минерални елементи). Дълбоките геотермални ресурси обикновено се характеризират със средни и високи температури – от порядъка на 90° и повече градуса. Затова те са най-подходящи за индустриални цели и преди всичко за производство на електрическа енергия.
От технологична гледна точка при търсенето, проучването и добива на геотермална енергия се използват същите методи, прилагани при същите операции, свързани с добива на нефт и природен газ. Поради тази причина дълбоките геотермални ресурси са регламентирани в ЗПБ като вид подземно богатство и режимът за търсенето, проучването и добивът им е почти идентичен с този на нефта и природния газ. Накратко, процедурата е следната:
Всяко лице, за което не се прилагат основанията за изключване и отговаря на изискванията по ЗПБ, може да подаде заявление и да участва в процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване на геотермална енергия. Разрешението се издава от министъра на енергетиката, като първоначалният му срок е до 5 години. При регистриране на геоложко откритие и получаване на удостоверение за направено търговско откритие титулярят на разрешението за търсене и проучване получава по право концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси.
Предвидена е и допълнителна възможност за титуляри на разрешения за търсене и проучване или на концесии за добив на подземни богатства, различни от геотермални ресурси, да усвоят геотермалния потенциал на проучваната от тях територия. Когато в процеса на упражняване на правата по разрешението или концесията бъде открито находище на дълбоки геотермални ресурси, титулярят му има право да получи концесия за добив и на тези ресурси, в допълнение към съществуващите му права. Важно е да се подчертае, че в тези случаи концесията за добив се получава по право, без да е необходимо участие в търг или конкурс.
Въведена е и възможност за добив на редкоземни елементи (например литий) в рамките на упражняване на правата по разрешение за търсене и проучване и/или концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси. Това е направено чрез включването на тези елементи в дефиницията за „минни отпадъци“, които по право принадлежат на титуляря на разрешението/ концесията.
Хидрогеотермални ресурси
Особеностите в режима за добив на хидрогеотермалните ресурси се регулират от Закона за водите с присъщите му цели за устойчиво, балансирано и справедливо ползване на водите.
Предвид геоложките особености на територията на Република България у нас по-разпространени са плитките хидрогеотермални ресурси. Това е и една от основните причини в Закона за водите да бъде регламентирано безвъзмездно ползване на повърхностни и подземни води и водни обекти в случаите на експлоатация на плитки геотермални ресурси чрез изграждане на геотермални системи. В тези случаи не се изисква разрешително за водовземане и разрешително за ползване на воден обект.
Макар и по-рядко, дълбоките хидрогеотермални ресурси също се срещат у нас. За тях, подобно на плитките, не се изисква разрешително за водовземане и разрешително за ползване на воден обект. Разликата обаче се състои в това, че параметрите и изискванията на водоползването се съдържат в разрешението за търсене и проучване, респ. в концесията за добив, издадени по реда на ЗПБ. В този смисъл титулярите на разрешения и концесионерите, в качеството им на водоползватели, са длъжни да спазват всички изисквания по Закона за водите (чл. 48, ал. 1 ЗВ).
За инжектиране и реинжектиране на води в случаите на добив на хидрогеотермални ресурси (независимо дали плитки или дълбоки) не се изисква отделно разрешително по ЗВ. В тези хипотези параметрите на разрешеното инжектиране и реинжектиране се включват: (i) в рамките на свободното ползване на плитки хидрогеотермални ресурси по чл. 43, ал. 3 от ЗВ, доколкото не се използва водно тяло, различно от това, от което се добива вода; (ii) в условията на разрешението или концесията по ЗПБ, в случаите на експлоатация на дълбоки хидрогеотермални ресурси.
Както беше посочено по-горе, основен принцип в новата нормативна уредба е минималното засягане и устойчивото ползване на водите за добив на геотермална енергия. Той се насърчава с измененията в ЗВ и намира пряко изражение в следните хипотези по закона, при които не се дължат такси: а) за водовземане по Закона за водите при търсене, проучване и добив на дълбоки геотермални ресурси, освен за количествата вода, които не се връщат обратно във водното тяло; б) при ползване на минерални води за добив на геотермална енергия – за количествата минерална вода, която не е върната обратно във водното тяло.
Заключение и изводи
Геотермалната енергия е един от възобновяемите енергийни източници в България с огромен потенциал. От една страна, централите за производство на електрическа енергия от дълбоки геотермални ресурси, които имат характеристиките на базова мощност, произвеждат енергия без въглероден отпечатък в 24/7 условия. От друга страна, използването на плитки геотермални ресурси чрез термопомпи в жилищния и обществено-административния сектор спестява значителни количества електрическа енергия и следователно – въглеродни емисии.
Създаването на новата правна уредба е първа стъпка за реализирането на описания по-горе потенциал. Тя, разбира се, не е съвършена и несъмнено следва да бъде допълнително развита, вероятно и в отделен закон. Практиката и технологичното развитие ще очертаят времевите рамки в развитието на нормативната уредба в този сектор.
Настоящата статия представя основните положения в новата правна уредба на геотермалната енергия и не представлява правен съвет.
[1] Най-често е заустването на отпадната вода в близки водоеми, вместо връщането ѝ обратно във водоносния хоризонт.
[2] Нискотемпературната е до 30°C включително, среднотемпературната – над 30°C и до 90°C включително, а високотемпературната – над 90°C.
За повече информация можете да се обърнете към:
Александър Александров, Старши правен консултант
aleksandar.aleksandrov@kdp-law.com
